Тази книга Гогол е чел доста пъти наглас на сбирки с други руски писатели, всеки един от които е бил удивен от таланта да описва и разказва. Идеята за романа е на великия Пушкин, както е загатнато в края на повестта, тя е трябвало да продължи в още две големи части, но спира дотук, и е недовършена. Затова и финалът изглежда странен и несиметричен , след като Ч. избягва от град Н. без да се сбогува и без никой дори да забележи неговото отсъствие.
1. Изграждане на
субективен подход:
Тази част от
моите разсъждения ще нарека “субективен подход”, който е много важен за
разбирането на една творба от всеки един читател отделно. Всеки човек има
правото и задължението да мисли, анализира, задава въпроси и отговаря относно
дадена тема и произведение; това е много по-плодотворен подход от заучените
анализи и фрази на критици, които наистина са на високо ниво, но след като
фразите влязат в потока на “канона” (както и в учебниците по литература), дори
имената им се изтриват, което е непростимо за истинската литература. Това
“изтриване” разбира се става не на нивото на професионалиста (професор,
асистент и преподавател), но на нивото на студента и ученика, които няма как да
се наслаждават на процеса на “заучаване” на готови аналзи. Без субективен
подход и собствени разсъждения върху творбата, всичко губи смисъл и тя няма да
остане за дълго в паметта.
Това е причината
да състава (за себе си) кратък план, по който си задавам лично въпроси относно
творбата и персонажите и си отговарям. Така много от картините, действието и
дори характера на героя ще станат по-ясни и по-конкретни в паметта.
Планът е
следният.
~ Какво ме привлича в личността
(образа) на героя? (характер, черти, действия)
~ Какво е отблъскващо в него?
~ Кои са любимите ми моменти от
повествованието? (и защо?)
~ Кои са любимите ми персонажи
от творбата? (и защо?)
~ Кои мисли на автора ми правят
впечатление и бих искала да отделя? (цитати)
~ Кои са слабите страни от
повествованието? (според мен? Защо?)
~ каква е основната цел на
повестта? (защо Гогол пише книгата?)
~ Творчески контекст: кои са
съвременниците на Г. –руски писатели? Кои са съвременниците –европейски и
световни автори?
~ Година на написване (излизане
от печат на творбата), кои други произведения излизат? Кои произведения
(изкуство) са известни в тази епоха (10 г. По-рано)
А 1. Образа на Ч.
Няма нищо наистина привлекателно, защото той е изграден именно да бъде осмян,
карикатурен, реален, но обобщен. Той е дори невзрачен и смътен в началото (крие
тайни). Все пак се досещаме за неговото търсене на изгода в странната покупка
на мъртви крепостни селяни. Това е най-важната нишка от творбата. Все пак,
имайки въображение, си представяме героя” на руската епоха като реален човек и
го оценяваме в реален вид. Той притежава положителност: човек неутрален “ни
риба, ни рак”, но не е злобен, не се ръководи от чувство за отмъщение, има
добри обноски, учтив е, любезен и мил с околните (което се отнася най-вече за
дворяните и хората от висшето съсловие). Той е дори кокетен, обича да си
угажда, има добро здраве и добър апетит (което е също положителна
характеристика, въпреки че е осмяна от автора). Ч. Е прикрит, но не обича
конфликтите, миролюбив и спокоен в повечето случаи. Най-хубавата черта е, че
успява да избяга винаги от опасни и сложни ситуации. Което проличава още в
самото начало – той пристига при Коробочка в буря и дъжд, но все пак успява да
се настани, казвайки, че е “дворянин”, за да бъде приет. Ч. Не е глупав, или
наивен, вниква в характера и света на другия и извлича от него ползата за себе
си. Той успява да се изплъзне и от очаквания го побой (с Ноздрьов), макар и по
доста комичен начин – като страхливец, както и в самия финал на творбата успява
да избяга от град Н. Където става нежелан и дори го грози опасност от
преследване на закона. В последната част от книгата дори сме свидетели на
неговия нелек житейски път –който отчасти обяснява защо Ч. Е именно такъв. (в
това автора не го упреква, но не го прикрива). Той е част от руското общество,
част от епохата и нейните ярки отрицателни страни.
А 2. Отрицателни
качества?
Ч. Определено е
изтъкан от отрицателни характеристики, приличащ повече на обобщена карикатура,
отколкото на човек. Той сякаш няма дълбок душевен свят, въпреки че не е зъл по
природа, но притежава пошлост, користолюбие, егоизъм и егоцентризъм –които
много ясно се проявяват в отношенията му с околните. С дворяните и помешчиците,
от които има изгода, и в тяхното общество той се държи изключително мило,
любезно, с деликатност и обноски. (характерни за лцемерното общество в Русия по
това време). Но все пак е ясно –това е лицемерие. Той е агресивен и груб със
своите подчинени –което се вижда от начина по който нагрубява (и изказа му
коренно се променя) собствените си кочияша Селифан и слугата Петрушка. (те от
своя страна притежвата също куп колоритни отрицателни черти и са осмени – с
пиянството на С. и потенето и нечистоплътостта на П., който спи с дрехите на
измачкан дюшек).
Ч. е човек на
изгодата, той е способен на предателство спрямо другите, ако има изгода. Той е
подлец, измамник и лъжец и това се разкрива още със самия факт, че той не
съобщава нищо по въпроса “защо” именно му трябват мъртви души? Това очевидно
крие тайна, която не е толкова невероятна и прозира идеята за мошеничество. (както
се досеща Собакевич, и Коробочка). По-късно това се потвърждава от разказа за
неговия тежък живот – и завета на баща му да “къта парицата” което той и прави
непрекъснато, но добавяйки към това лицемерие, ловкост и измама. Той се изкачва
и забогатява с измама, и именно затова пропада отново. Ако романът беше
завършен (както Гогол пише той е трябвало да има още 2 части), щяхме да видим
падението на Чичиков. Името му също е обект на карикатурност, макар и не явна
(тъй като имената на всички персонажи имат същата идея). Какво повече?
А 3. Любимите ми
моменти: Гогол като един невероятен разказвач е майстор на атмосферата на
разказа, която той претворява като ширнала се картина –руски пейзажи, къщи с
мецанин, обстановка, вътрешно вплетени бележки и кратки диалози. Всички те
утвърждават разказа сякаш виждаме всичко на филм. Образите са обобщени, ние ги
виждаме на “повърхността” но са колоритни и истински...сякаш те са всеки един
руски човек на същото място. Цялата повест е изтъкана от такива моменти, и от
комични ситуации, свързани с догадките около личността на Чичиков. Наистина е
прекрасно да се потопиш в руския дворянски бит, дори и в бедната му част с
визии като:
“ ..стените на
стаята бяха облепени с вехти тапети на ивици; по тях –картини с някякви птици;
между прозорците –старинни малки огледала с тъмни рамки във вид на усукани
листа; и зад всяко огледало имаше затъкнато или писмо, или старо тесте карти,
или някои чорап; стенен часовник с нарисувани цветя по циферблата...”
Такава е старинната
обстановка при Коробочка. Сякаш самият стопанин се крие зад тези описания.
Другият
невероятен персонаж –момент е преди срещата с Плюшкин: Описанието на
невероятното и дори сюррелаистично имение на П.
“ Старата голяма
градина, която се простираше зад къщата, излизаше вън от селото и се губеше в
полето, буренясала и заглъхнала, сякаш едничка освежаваше просторното село и
едничка беше доста живописна в своето картинно запустене”.
Имотът на П. Също
крие в себе си невероятна прилика със своя обитател. Той е тягостен, запустял,
сякаш замръзнал във времето, смълчан. – така, както П. е скрит в черупката си, закостенял,
невиждащ светлината, събирайки странните си предмети на безсмислени купища. Този
образ е един от най-невероятните и сполучливите в книгата. Той става и
събирателен символ на скъперничеството, скритостта и манията. Той е тъмен,
комичен, но и жалък, има известен трагизъм в съдбата си.
А 4. Любимите ми
персонажи са именно Плюшкин и Собакевич. Те са неизменно странни, колоритни и
многообразни, всеки от тях е вгъбен в своя свят по свой начин. Те са различни,
но общото между тях е странността” и отдалечеността от другите. Собакевич се
изказва негативно за всеки един висшестоящ от градската управа. Той няма дори
един приятел. Затова път прозира мошеничеството на Ч., но не го разкрива. За
съжаление защото и той самият е замесен в търсенето на собствена изгода. С.
презира другите, но не и себе си, а той е също толкова достоен за презрение. (опитва
се дори да измами Ч.)
Плюшкин е
определен от самия автор като “похабена развалина”, той има толкова безумен
комичен вид, че е доведен до крайност. И все пак размива, дори с тъжен сямх. Той
е бил поставен от живота в това положение, и негативните му качества са се
изострили с времето. От пестовник, грижещ се за голямо имение, той се превръща
в скъперник, който дори вмъква и краде чужди вещи. Има дори нещо нечисто и
магьосническо в него. Това го прави много интересен образ.
А 5. Цитати:
(...)
А.6. Слаби
страни: предвид недовършеността на повестта, тези страни може би са имали друга
насока и форма в мисълта на автора. Все пак странния контраст на образа на
дъщерята на губернатора – свежа, млада институтка, още непокварена от нравите
на обществото, е някак странно вмъкнат. Той като че ли няма цел (или тя не проличава
до края на първата част). Единствената й функция е “да даде повод за сплетни и
съмнения за отвличането си от Ч. –и да бъде притегателен образ за него за
кратко в повестта. Този лъч светлина, подобен на миг влюбване, копнение,
стремеж, изважда героя от неговата комичност, и го потапя в малко романтични
нюанси. (които също са на мода по това време). Въпреки това контрастът е голям
и не се вижда определено насочено отношение към сюжетната линия на творбата.
Девойката е описана само повърхностно като “лице” бяла, свежа, изпълнена в
невинност..но това е само външно предположение. Тя не е личност, а отново само
загадка –обобщен персонаж на младата девойка. Тя е незапомняща се, дори и
красиво описана, и захлазването на Ч. по нея след случайния сблъсък на каретите
е сякаш без дълбок смисъл в книгата.
7. Защо Гогол
пише повестта?
Напечатана за
първи път през 1842 – целта на книгата е да разкрие по нов начин – чрез
смях и карикатурност –недостатъците, маниерите и абсурността на някои руски
качества, обичаи и привички. Заедно с това той изгражда колоритни, типизирани
образи на руския помешчик и селянин от това време, като го вплита в родната
среда (атмосфера, руски пейзаж, руското село) и го прави част от руския дух. Може
да се каже, че скритата цел не показване на неидеализирания герой – в
реалността, нещо което го вписва в натуралната школа. Чертите на този герой са
изострени, изкривени, изопачени, но той е истински, движещ се. Той е
герой-идея. Чрез него Гогол изразява и дълбоката си любов към руското и русия
–като обича персонажите ,дори в този комичен вид.
8. Това е епохата
на Романтизма – Златния век на руската л-ра. Тогава творят – Пушкин,
Жуковски, Лермонтов, К. Батюшков, Л. Толстой, Некрасов, А. Толстой, Тютчев,
Фет, Белински, Грибоедов, Островски, Тургенев.
Въпреки това
романтизма постепенно преминава в реализъм и натурализъм (при Гогол). Какво е
отражението на 1840-те?
1833 – “Евгений
Онегин”, Пушкин
1837 – “Египетски
нощи” Пушкин
1840 – “Герой на
нашето време”** ,Лермонтов
1842 – втроро
издание на **
1842 – “Маскарад”
драма на Лермонтов
1843 – “Неосторожнсть”
Тургенев пиеса
1844 – “Тримата
мускетари” Ал. Дюма
1845 – “Три
години по-късно” Ал. Дюма
1840 – “The old curiosity
shop” Charles Dickens
1843 – “A Christmas carol” Charles Dickens
1840 – “Colombia”
Prosper Merime
1845 – “Carmen” Prosper Merime
1842 – “The black sheep” Honore de Balzac
1842 – “The two admirals” James F. Cooper
1842 – “The Ambassadors wife” Catherine Gore
1842 – “Consuelo” George Sand
1842 – “The Black spider” Jeremias Gotthelf
Poetry:
1842 – “Dramatic lyrics” Robert Browning
born: Stephan Malarme; dies: Stendhal
1839-40 – “Tales of the Grotesque and Arabesque”
Edgar A. Poe (collection)
1840 – “Catherine” W. Thackeray
1848 – “a Vanity Fair” W. Thackeray
1840 – “Beams and shadows” 44 poems of Victor Hugo
1840 are born: Emil Zola, Thomas Hardy;
This time was the fashion of strips, tight corsets
for women, cute hats in Victorian style, bundles, hair slicked on two sides in
middle head path and ringlets (special curls from 2 sides). Hair looks shining.
No make up, except pale and white complexion, (or rouge on cheeks) oval face, little lips, open
forehead. Little sun umbrellas also were famous, little dogs with ladies. Petticoats
(underskirt). And wide cuffs. The shoulders were often open –specially on a
balls, parties, and hands were well visible, and rounded off.
