Autumn thoughts 3

In my soul there is a cloud

Sometimes light gray, blue

Green, white opal color,

Changing its form inside

So my outer forms changes

full of deep sadness and rain

collecting water from rivers

around, lakes

sometimes this cloud so full

covered with moon sparkles

bursts in tears …

and drops cool autumn rain

on my red wounded heart-leaf. 

n.nour *

نینا

Autumn thoughts II

I don’t want you in my life,

Strange soul of hedgehog

Your needles were too long

Hurting my inner child,

I don’t want your wisdom

your faith, your strength

What they are for me,

If i`m not loved? 

The coldness

Of you steel reflecting eyes,

No compassion, even when

My heart cries, no emotion

Just deep hidden fire of pain.

I wont be ever your slave...

All I want now is freedom. 

n.nour *

Autumn thoughts I

Now days stretch slowly, long

Under autumn sky of rain

Our thoughts are trapped

As bees so diligent

In the hive of waking emotions.

The clouds swim gracefully

Dressed in light gray robes

Their wide long sleeves

Touching the sky and my face

Autumn clouds are priests

Whispering the truth for the world,

Do we really exist? 

Will our reflection remain?

Where our shadows move after?

We are children of God,

With lost innocence,

Wandering, expelled from the

Heaven and earth...

Our last hope is Love. 

n.nour *

Materials

We are not made of clay, nor of dust

You are from marble, strong

Standing the winds of time,

Cold, harsh, proud, glistening

In the dark shades, covered

With ancient grass, standing alone

Admired for your unchanged beauty.

I`m made of amber,

Soft, reflecting peaceful light,

Containing all memories 

Inside my transparent skin –

They are seen as insects and flowers.

I`m made of light and forgiveness,

Still shy, thoughtful, deep,

Turning to passing days

My world is now eternity.

You are made of timeless pain,

Your eyes remember every sight

Of earth, you wont forget

But your heart is now marble.

And your smile is carved so

Carefully, smile of the past love,

Remaining still, frozen in space.

n.nour *

Raindrop souls

We are raindrop souls

Cool, thoughtful, falling

Straight down to earth

To our end,

Endlessly sleeping

Curious whispering,

Sometimes loving or flying,

We are so close in the sky

Singing symphony of clouds;

Each drop has unique face

Structure, color, voice, mind,

We are alone, together falling.

Until some rain souls

Just frozen in the air remain,

and broke up their sacred way. 

n.nour *

Hiding heart

My heart is not lost,

It was just hiding

Inside jeweled box,

Which was inside

Another crystal box,

Inside another box

From amber stone,

Inside another little

Tiny little box of

Amethyst …

As my heart was missed

Here on this side,

Even so it shrank so much

To let myself hide too;

Until the storm outside

Passes by. 

n.nour *

Rain child

The rain stretches his cold

Fingers – taping gently

My forehead,

my crown 

I feel as a lost child

Of destiny, of Raguel

 found suddenly

Alone, wet, hopeless

Returned to his pure essence

Of opal moon water from sky. 

n. nour *

Osiris

Your amber skin so soft,

Seduced me more tonight

I felt the scent of musk,

Wild narcisuss, and lotus,

As if I m drunk with wine.

Where have you been

My sister, far away

Our naughty childhood

Games remain

But now in me arising new

Deep feeling, longing

From my blood –

Connected with yours,

I stretch my arms

To touch your raven black

Hair in tiny plaits,

You are mysterious

priestess, dancer of Gods –

You make my heart tremble

Feeling painful love.

When it all started, Isis?

One day just I watched

Your flowing body in the Nile

It was like water in a waterfall,

So gentle, naked, fragile

In transparent tunic

Since then my heart

Sinks in memory and ache.

I know, Isis sister sweet,

You`ll adore my shadow

And my Ka complete,

Even when I die

And when in underworld

Forgotten by humans

My mummy will wander

In vein, lost soul

But still loved by you alone. 

n.nour * 

Your notes

Your verses every day I read,

Before and poems knitting

In quiet room with ghosts –

Now I forgot all rhymes and rules

Your verses are far, they flew

Like ravens from the field,

Black musical notes on stream

Of mountain high winds,

dry red autumn leaves, 

scattered in the clear 

sky with gleam.

n.nour **

Me and him ~

* Me and him

Were walking fast

To reach the peak

Of our past ridge...

With bleeding hearts

And broken souls

We are apart

But still together

In our dreams.

Me – a white owl,

alone flying, watching

the forest life from above;

alone sleeping on the branch

no other owls are around.

And tears in my eyes are silent.

Him – an eagle waving high

Around deserted planes

Above his own dreams,

His lost soul is there to find –

Hot African red winds,

And pyramids, and ruins.

Me and him

Always alone

Together in a dream

Of future life we`ll be

For now our destiny is resting,

Drinking chai in shadow

And gossiping about our love

That flew in crystal mornings lost.

n.nour *

Roaming autumn -2-

Shy sun rays are peering

From the autumn leaves,

The trees reveal their

Naked branches,

Sing and dance in wind,

The children play in cool

Playgrounds with rosy cheeks

Wrapped in shawl.

I feel the harmony in nature

The magic of the season

How the colored piles

Are swirling on the ground

In spirals red, gold and orange,

Yellow, brown and blue –

The autumn is a famous painter,

She will inspire you. 

n.nour **

Roaming autumn -1-

* Autumn leaves are falling

On the ground

Surrounding trees

with sparkling rug,

birds are hiding

here and there,

some roaming

on the north wind.

I watch in silence

The view from balcony

Cold crystal air,

Magic drops I listen

The quiet noise of

Fairy rain, sprinkling

All around, peeking

In dim windows,

glasses, gardens...

We are not alone

As fallen leaves in the storm. 

n. nour *

Amber plaited hair

My plaited long hair

With color of amber and gold,

Swirling gently around your arms,

Enfolding your hands, fingers,

Touching your cheeks, eyes

Ethereal air,

You don’t take a breath,

Just look, your eyes are

Nearly closed, lashes down –

You feel my scent of jasmine

And pear, 
endeavoring to hold me,

But I disappear.

Like a game of shadows

Your eyes are chasing me,

I`m fairy of the valley

mon frère, اخي, mera bhaee –

حبيبتى, mera pyaar, 

You`ll be falling in a deep well

Of your desire and lust,
Like Osiris even dead 
felt for his sister lover Isis.

Tied willingly in a sweet trap

Of my amber plaited hair

You need just the scent on my skin

And the gossamer smell

Of moon jasmine…

Come, I`ll sooth your pain,

Embrace you, let you

Fall asleep,

Where a blue fairy

In mirror whispers to you

…..

be aware of another dream.

n.nour ** 

"Dead souls"

Романът на Гогол се отличава от много други творби в руската класическа литература. Той е изпълнен с хумор, отчасти ирония, но и невероятна сериозност и проникновеност в изграждането на образите. 

Правят впечатление загадъчната сюжетна линия (в началото читателят няма представа кой е Чичиков и каква е неговата крайна цел, влизайки в град Н.). Повестта се спуска стремглаво и завихря куп прекрасни, отчасти реални, отчасти карикатурни персонажи (картините на Арчимболдо), поставени в типично руска среда и на фона на руски пейзажи, форми и национални привички. Цялото повествувание е изпълнено с комичните лирични отлконения на автора за Руските обичаи и мода по това време; и въпреки нескритата ирония, в образите личи и любов към тях. Те са толкова ярки, толкова уникални и същевременно привични. 

Може да се каже, че Гогол е най-невероятния портретист в руската литература. Той наистина рисува с наслада и нахвърляйки множество цветове и отсенки. 

Неговите герои са истински, създадени от самия живот, с подсилени силни и слаби страни...но не са черно-бели. 

Чичиков е доста интересен персонаж и дори изглежда загадъчен, преди края на творбата, когато ни се разкрива изцяло неговия живот както и причината за странните му покупки на "мъртви души". Той е събрал образи по-скоро негативни ,отколкото позитивни, но Гогол не го осмива, или укорява в творбата. Той просто го "посочва", вижда, прониква в душата му -както сам казва. Няма нищо назидателно или безумно" в него, но има комичност и трагизъм по един блестящ начин вплетени в целия образ и в разказа. 

Чичиков на пръв поглед не преследва почести или богатство, но има план, който е скрит за нас, както и за другите герои - характери от руската действителност. Той е прикрит, но в него все пак има повече отблъскващи черти, повече лицемерие, прикритост и кокетство. Той е смешен, интересен и чуден.. Но в края на повестта тези качества се размиват с повече черни бои, и той се превръща в един неприятен образ на човек, опитващ се да мами и печели на всяка цена. Въпреки невероятно изградения образ, у него няма нищо дълбоко психологическо, но той е очертан "отвън" и прикрит отвътре. Гогол предпочита да изобрази героите си спрямо фона и средата, в която живеят, но те са лишени от дълбоки вътрешни противоречия, монолози и раздвоения. Те са по-скоро колоритни картини, вплетени в рамката на руските пейзажи и действителност. Но те именно оставят отпечатък с общото, точно защото не са строго индивидуални, дълбоки или уникални личности, а всеки е заел някакво свое общо руско качество и характер. Тези характери са препратки-символи и оксиморони на руския дух и руснакът по времето на Гогол. Те притежават невероятна картинност, острота и изразтелност. Точно затова са "универсални", а не индивидуални. 

Всъщност в цялата повест индивидуален е само "жизнения път" на героя Ч. който е вплетен в множество сложни ситуации, някои комични, други дори фантастични, но отново възможни за много други хора в Русия. Този герой се припознава в много други и отчасти има универсален характер. Той е героят от низините на социума, опитващ се да се издигне в общество ,осмивано за своите мними правила, нарушения, измами, лицемерие и невежество. Общество на маниерите и "обноските", на думите, не на делата, на повърхностните представи, не на дълбичината на човешкото. Това е едно общество на "кукли на конци", карикатури, но толкова истински и съществуващи! 

Гогол показва именно това -как самите хора са превърнати в изкривени образи -огледала на действителността и социума, хора-карикатури, играещи себе си. Хора в един театър на aбсурда, който личи отвън, но не и "отвътре". Това са: Коробочка, Манилов, Собакевич, Плюшкин, Ноздрьов.. Губернаторшата, невероятните дами "облечени по модата" в град Н., начина по който говорят, надговарят се, измислят истории в историите, надлъгват се...всичко това е карикатурно, смешно, но все пак толкова истинско. Сякаш ги виждаме пред себе си. Те са героите на социума, всеки с определено качество, открояващи се. 

Те са част от самия живот, и Гогол ги вижда с пределна яснота. Все пак има любов към тях, - не към техните действия или характер, но към начина по който се вписват в руския дух. 

Тази книга Гогол е чел доста пъти наглас на сбирки с други руски писатели, всеки един от които е бил удивен от таланта да описва и разказва. Идеята за романа е на великия Пушкин, както е загатнато в края на повестта, тя е трябвало да продължи в още две големи части, но спира дотук, и е недовършена. Затова и финалът изглежда странен и несиметричен , след като Ч. избягва от град Н. без да се сбогува и без никой дори да забележи неговото отсъствие. 

1. Изграждане на субективен подход:

Тази част от моите разсъждения ще нарека “субективен подход”, който е много важен за разбирането на една творба от всеки един читател отделно. Всеки човек има правото и задължението да мисли, анализира, задава въпроси и отговаря относно дадена тема и произведение; това е много по-плодотворен подход от заучените анализи и фрази на критици, които наистина са на високо ниво, но след като фразите влязат в потока на “канона” (както и в учебниците по литература), дори имената им се изтриват, което е непростимо за истинската литература. Това “изтриване” разбира се става не на нивото на професионалиста (професор, асистент и преподавател), но на нивото на студента и ученика, които няма как да се наслаждават на процеса на “заучаване” на готови аналзи. Без субективен подход и собствени разсъждения върху творбата, всичко губи смисъл и тя няма да остане за дълго в паметта.

Това е причината да състава (за себе си) кратък план, по който си задавам лично въпроси относно творбата и персонажите и си отговарям. Така много от картините, действието и дори характера на героя ще станат по-ясни и по-конкретни в паметта.

Планът е следният.   

 ~ Какво ме привлича в личността (образа) на героя? (характер, черти, действия)

~   Какво е отблъскващо в него?

~  Кои са любимите ми моменти от повествованието? (и защо?)

~  Кои са любимите ми персонажи от творбата? (и защо?)

~  Кои мисли на автора ми правят впечатление и бих искала да отделя? (цитати)

~  Кои са слабите страни от повествованието? (според мен? Защо?)

~  каква е основната цел на повестта? (защо Гогол пише книгата?)

~  Творчески контекст: кои са съвременниците на Г. –руски писатели? Кои са съвременниците –европейски и световни автори?

~  Година на написване (излизане от печат на творбата), кои други произведения излизат? Кои произведения (изкуство) са известни в тази епоха (10 г. По-рано)

А 1. Образа на Ч. Няма нищо наистина привлекателно, защото той е изграден именно да бъде осмян, карикатурен, реален, но обобщен. Той е дори невзрачен и смътен в началото (крие тайни). Все пак се досещаме за неговото търсене на изгода в странната покупка на мъртви крепостни селяни. Това е най-важната нишка от творбата. Все пак, имайки въображение, си представяме героя” на руската епоха като реален човек и го оценяваме в реален вид. Той притежава положителност: човек неутрален “ни риба, ни рак”, но не е злобен, не се ръководи от чувство за отмъщение, има добри обноски, учтив е, любезен и мил с околните (което се отнася най-вече за дворяните и хората от висшето съсловие). Той е дори кокетен, обича да си угажда, има добро здраве и добър апетит (което е също положителна характеристика, въпреки че е осмяна от автора). Ч. Е прикрит, но не обича конфликтите, миролюбив и спокоен в повечето случаи. Най-хубавата черта е, че успява да избяга винаги от опасни и сложни ситуации. Което проличава още в самото начало – той пристига при Коробочка в буря и дъжд, но все пак успява да се настани, казвайки, че е “дворянин”, за да бъде приет. Ч. Не е глупав, или наивен, вниква в характера и света на другия и извлича от него ползата за себе си. Той успява да се изплъзне и от очаквания го побой (с Ноздрьов), макар и по доста комичен начин – като страхливец, както и в самия финал на творбата успява да избяга от град Н. Където става нежелан и дори го грози опасност от преследване на закона. В последната част от книгата дори сме свидетели на неговия нелек житейски път –който отчасти обяснява защо Ч. Е именно такъв. (в това автора не го упреква, но не го прикрива). Той е част от руското общество, част от епохата и нейните ярки отрицателни страни.

А 2. Отрицателни качества?

Ч. Определено е изтъкан от отрицателни характеристики, приличащ повече на обобщена карикатура, отколкото на човек. Той сякаш няма дълбок душевен свят, въпреки че не е зъл по природа, но притежава пошлост, користолюбие, егоизъм и егоцентризъм –които много ясно се проявяват в отношенията му с околните. С дворяните и помешчиците, от които има изгода, и в тяхното общество той се държи изключително мило, любезно, с деликатност и обноски. (характерни за лцемерното общество в Русия по това време). Но все пак е ясно –това е лицемерие. Той е агресивен и груб със своите подчинени –което се вижда от начина по който нагрубява (и изказа му коренно се променя) собствените си кочияша Селифан и слугата Петрушка. (те от своя страна притежвата също куп колоритни отрицателни черти и са осмени – с пиянството на С. и потенето и нечистоплътостта на П., който спи с дрехите на измачкан дюшек).

Ч. е човек на изгодата, той е способен на предателство спрямо другите, ако има изгода. Той е подлец, измамник и лъжец и това се разкрива още със самия факт, че той не съобщава нищо по въпроса “защо” именно му трябват мъртви души? Това очевидно крие тайна, която не е толкова невероятна и прозира идеята за мошеничество. (както се досеща Собакевич, и Коробочка). По-късно това се потвърждава от разказа за неговия тежък живот – и завета на баща му да “къта парицата” което той и прави непрекъснато, но добавяйки към това лицемерие, ловкост и измама. Той се изкачва и забогатява с измама, и именно затова пропада отново. Ако романът беше завършен (както Гогол пише той е трябвало да има още 2 части), щяхме да видим падението на Чичиков. Името му също е обект на карикатурност, макар и не явна (тъй като имената на всички персонажи имат същата идея). Какво повече?

А 3. Любимите ми моменти: Гогол като един невероятен разказвач е майстор на атмосферата на разказа, която той претворява като ширнала се картина –руски пейзажи, къщи с мецанин, обстановка, вътрешно вплетени бележки и кратки диалози. Всички те утвърждават разказа сякаш виждаме всичко на филм. Образите са обобщени, ние ги виждаме на “повърхността” но са колоритни и истински...сякаш те са всеки един руски човек на същото място. Цялата повест е изтъкана от такива моменти, и от комични ситуации, свързани с догадките около личността на Чичиков. Наистина е прекрасно да се потопиш в руския дворянски бит, дори и в бедната му част с визии като:

“ ..стените на стаята бяха облепени с вехти тапети на ивици; по тях –картини с някякви птици; между прозорците –старинни малки огледала с тъмни рамки във вид на усукани листа; и зад всяко огледало имаше затъкнато или писмо, или старо тесте карти, или някои чорап; стенен часовник с нарисувани цветя по циферблата...”

Такава е старинната обстановка при Коробочка. Сякаш самият стопанин се крие зад тези описания.

Другият невероятен персонаж –момент е преди срещата с Плюшкин: Описанието на невероятното и дори сюррелаистично имение на П.

“ Старата голяма градина, която се простираше зад къщата, излизаше вън от селото и се губеше в полето, буренясала и заглъхнала, сякаш едничка освежаваше просторното село и едничка беше доста живописна в своето картинно запустене”.

Имотът на П. Също крие в себе си невероятна прилика със своя обитател. Той е тягостен, запустял, сякаш замръзнал във времето, смълчан. – така, както П. е скрит в черупката си, закостенял, невиждащ светлината, събирайки странните си предмети на безсмислени купища. Този образ е един от най-невероятните и сполучливите в книгата. Той става и събирателен символ на скъперничеството, скритостта и манията. Той е тъмен, комичен, но и жалък, има известен трагизъм в съдбата си.

А 4. Любимите ми персонажи са именно Плюшкин и Собакевич. Те са неизменно странни, колоритни и многообразни, всеки от тях е вгъбен в своя свят по свой начин. Те са различни, но общото между тях е странността” и отдалечеността от другите. Собакевич се изказва негативно за всеки един висшестоящ от градската управа. Той няма дори един приятел. Затова път прозира мошеничеството на Ч., но не го разкрива. За съжаление защото и той самият е замесен в търсенето на собствена изгода. С. презира другите, но не и себе си, а той е също толкова достоен за презрение. (опитва се дори да измами Ч.)

Плюшкин е определен от самия автор като “похабена развалина”, той има толкова безумен комичен вид, че е доведен до крайност. И все пак размива, дори с тъжен сямх. Той е бил поставен от живота в това положение, и негативните му качества са се изострили с времето. От пестовник, грижещ се за голямо имение, той се превръща в скъперник, който дори вмъква и краде чужди вещи. Има дори нещо нечисто и магьосническо в него. Това го прави много интересен образ.

А 5. Цитати: (...)

А.6. Слаби страни: предвид недовършеността на повестта, тези страни може би са имали друга насока и форма в мисълта на автора. Все пак странния контраст на образа на дъщерята на губернатора – свежа, млада институтка, още непокварена от нравите на обществото, е някак странно вмъкнат. Той като че ли няма цел (или тя не проличава до края на първата част). Единствената й функция е “да даде повод за сплетни и съмнения за отвличането си от Ч. –и да бъде притегателен образ за него за кратко в повестта. Този лъч светлина, подобен на миг влюбване, копнение, стремеж, изважда героя от неговата комичност, и го потапя в малко романтични нюанси. (които също са на мода по това време). Въпреки това контрастът е голям и не се вижда определено насочено отношение към сюжетната линия на творбата. Девойката е описана само повърхностно като “лице” бяла, свежа, изпълнена в невинност..но това е само външно предположение. Тя не е личност, а отново само загадка –обобщен персонаж на младата девойка. Тя е незапомняща се, дори и красиво описана, и захлазването на Ч. по нея след случайния сблъсък на каретите е сякаш без дълбок смисъл в книгата.

7. Защо Гогол пише повестта?

Напечатана за първи път през 1842 – целта на книгата е да разкрие по нов начин – чрез смях и карикатурност –недостатъците, маниерите и абсурността на някои руски качества, обичаи и привички. Заедно с това той изгражда колоритни, типизирани образи на руския помешчик и селянин от това време, като го вплита в родната среда (атмосфера, руски пейзаж, руското село) и го прави част от руския дух. Може да се каже, че скритата цел не показване на неидеализирания герой – в реалността, нещо което го вписва в натуралната школа. Чертите на този герой са изострени, изкривени, изопачени, но той е истински, движещ се. Той е герой-идея. Чрез него Гогол изразява и дълбоката си любов към руското и русия –като обича персонажите ,дори в този комичен вид.

8. Това е епохата на Романтизма – Златния век на руската л-ра. Тогава творят – Пушкин, Жуковски, Лермонтов, К. Батюшков, Л. Толстой, Некрасов, А. Толстой, Тютчев, Фет, Белински, Грибоедов, Островски, Тургенев.

Въпреки това романтизма постепенно преминава в реализъм и натурализъм (при Гогол). Какво е отражението на 1840-те?

1833 – “Евгений Онегин”, Пушкин

1837 – “Египетски нощи” Пушкин

1840 – “Герой на нашето време”** ,Лермонтов

1842 – втроро издание на **

1842 – “Маскарад” драма на Лермонтов

1843 – “Неосторожнсть” Тургенев пиеса

1844 – “Тримата мускетари” Ал. Дюма

1845 – “Три години по-късно” Ал. Дюма

1840 – “The old curiosity shop” Charles Dickens

1843 – “A Christmas carol” Charles Dickens

1840 – “Colombia” Prosper Merime

1845 – “Carmen” Prosper Merime

1842 – “The black sheep” Honore de Balzac

1842 – “The two admirals” James F. Cooper

1842 – “The Ambassadors wife” Catherine Gore

1842 – “Consuelo” George Sand

1842 – “The Black spider” Jeremias Gotthelf

Poetry:

1842 – “Dramatic lyrics” Robert Browning

born: Stephan Malarme; dies: Stendhal

1839-40 – “Tales of the Grotesque and Arabesque” Edgar A. Poe (collection)

1840 – “Catherine” W. Thackeray

1848 – “a Vanity Fair” W. Thackeray

1840 – “Beams and shadows” 44 poems of Victor Hugo

1840 are born: Emil Zola, Thomas Hardy;

This time was the fashion of strips, tight corsets for women, cute hats in Victorian style, bundles, hair slicked on two sides in middle head path and ringlets (special curls from 2 sides). Hair looks shining. No make up, except pale and white complexion, (or rouge on cheeks) oval face, little lips, open forehead. Little sun umbrellas also were famous, little dogs with ladies. Petticoats (underskirt). And wide cuffs. The shoulders were often open –specially on a balls, parties, and hands were well visible, and rounded off.