обичам те

лилава
сянко,
морска пяна,
превъранта
в мъгла.
****

статуя:

от мрамор-
ръцете й
извиват се
от раменете-
жизнени
и смели,
студени и
изящни
бели пръсти-
лице,
искрящо в
светлина-
стоиш
изправена
и застрашително
се взираш в мен-
и мраморните ти
очи блестят-
жена на
Микеланджело.

*****

а ти не ми
отговори
и погледна
натам
извърна очи
към прозореца,
към улицата
към хората-
защо аз?