Tuesday, 5 January 2010
Femina 1
Миг
Тишина
.........
камбана-
спрях се
отвън-
в нея ти
оглуша.
* * * * *
Спомен в
Розите
В морето,
Гарата,
Пътуване
Из пясъчните
Хълмове,
Спомен без
Истина
В една песен:
“сутрин
светлосиня”-
и детски чиста.
* * * * *
за стотен път
представям си
целувка с теб:
разтапяме се
в напрегнати
късове.
* * * * *
не знам коя е тя.
И как изглежда
/в червена рокля?
Косата й мека и
Мокра?/
Не вярвам, но
Желая
Мечтата си-
Дете, море, гора.
* * * * *
ще запея
високо,
скрита под
твоите дрехи...
Labels:
love,
pain,
poems of nia,
woman
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment