Femina 4

* * * * *
Твоят храм
Зад хълма
В пурпурната
Гора,
Обливат те
Зелени пламъци
-тихи
-стъкълца
-се плъзват
по повърхността
ти, която
те отделя от
мен.
* * * * *

( на Р.)

в червено
огледало
виждам
твоя
смях
и твоя
глас
стопява
се след
мен.

вървиш
до мен,
вървиш
с мълчание-
стаени
думи-
в дърветата
във вечерта
в косата ти;
вървиш и
мислиш
в тишина.

а музика
от тялото
ти се
разлива,
уморена,
с винаги
блуждаещи
очи;
не ти достига
празнотата-
свободата