не беше ден,

незнаен час,
безкрайна
нощ,
луни безброй
над нас се лута

-времето-
къде сме
в него,
с тъга
прегръщаме
душите си.

натам
преплувахме
морета, заедно
живяхме,
в щастие и
невъзможност
кога се
случихме-
не се
разделяхме
дори в
съня,
в мечтания
ни сън.
в ръцете ти
морета
топлина,
в очите ти-
въздухът
нощен
и вятър
в раменете-
свобода-
въздух-
дали си
тук още-

* * * * *
ти раздвижи
пространсвото
наоколо-
концентрични
кръгове
във вода-
умората в мен
е невъзможна
без теб,
щастието в мен
е невъзможно
без теб,
божество.